Християните почитат светите апостоли Петър и Павел

Апостол Петър, родом от галилейското градче Витсаида, бил един от дванадесетте ученици на Христос, призован заедно с брат си Андрей. След Петдесетница той проповядвал в Йерусалим, в Антиохия, Сирия, и накрая в Рим. За Петър се говори в евангелията и в книгата "Деяния апостолски", а за Павел – в "Деяния апостолски"и в посланията му. Петър написал две послания до християните в Мала Азия.

Апостол Павел не бил сред учениците на Христос, дори бил гонител на първата християнска общност, произлязла от повярвали в Христос юдеи. Но докато пътувал за град Дамаск, за да преследва там юдеите, преминали към християнството, му се явил Христос и оттогава гонителят коренно се променил – станал ревностен християнин и проповедник на новата вяра. Роден в разсеяние, той насочил проповедта към хората извън Палестина и започнал да привлича в Църквата неевреи. Проповядвал по цялото Средиземноморие, претърпял много изпитания и завършил живота си в Рим. Оставил 14 писма, или послания, които са пространни и задълбочени разработки по въпроси на вярата.

Средновековна традиция ги нарекла на гръцки корифеи, което на български е предадено като първовърховни. Андрей пръв бил повикан и затова основателно е наречен "първозвани", но Петър го "изпреварил"с усърдието и бързите си реакции на запитвания или действия на Учителя.

В посланията си Петър препоръчва на вярващите: Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да погълне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви по света.