Православната църква чества Събора на дванадесетте апостоли

Честваме Събора на светите дванадесет апостоли на Иисус Христос. Празникът е известен още като Втори Великден и по традиция на този ден 13 яйца – 12 за апостолите и 1 за Христос – се боядисват в жълто, символ на слънцето, живота и възкресението. На трапезата се поставят колкото се може повече ястия с яйца.

На 30 юни Православната църква чества Събора на светите славни и всехвални 12 апостоли. Това е общ празник за дванадесетте основни ученици на Христос, обявени за светци. Макар съборът на апостолите, прославяни от Църквата на 30 юни, да включва 13 апостоли, в църковните книги той се нарича Събор на дванадесетте. След вчерашния празник на светите Петър и Павел, най-видните от апостолите на Иисус Христос, днес се чества съборът на Неговите дванадесет ученици, станали проповедници и благовестители на Христовото учение.

Дванадесетте апостоли, които се почитат днес, са: Симон, наречен от Христос Петър – камък, скала, и брат му Андрей Първозвани; Яков Зеведеев и брат му Йоан, наречен по-късно Богослов; Филип; Вартоломей, чието собствено име е Натанаил; Тома; Матей Евангелист; Яков Алфеев; Юда Яковов; Симон Зилот; и Матия, избран на мястото на Юда Искариот след Възнесението на Христос. Подреждането на имената на апостолите е според реда, в който са изброени в евангелията. Между двете двойки братя апостолите Петър и Яков са по-големите и затова са поставени на първо място, но заедно с Петър, Йоан е сред най-известните апостоли и е написал няколко от книгите в Новия Завет.

Апостолите са пратеници на Христос сред народите, както Той им заръчва: Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отец и Син, и Свети Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. Към тях се добавя и апостол Павел, допълнително призован да бъде Христов апостол. Паметта на тези Христови пратеници и проповедници се почита в различни дни през годината, когато се отбелязват и подробности от живота и дейността им, а днес те се честват заедно, защото по думите на техния Учител всички са приятели Божии. На "апостолски събор"надделява тезата на апостол Павел, че в "Христа няма нито юдеин, нито елин", и проповядването на учението се възприема и препоръчва за всички хора, независимо от техния произход и предишна религия.