Обратно към началото
БЪЛГАРИЯ

Петър Стоянович: Държавата допуска имитации на пазара, храним се с отпадъци.

Историкът Петър Стоянович остро разкритикува качеството на масовите хранителни продукти у нас и липсата на адекватен държавен контрол.

28 юни 2026 · 1 мин. четене
Петър Стоянович: Държавата допуска имитации на пазара, храним се с отпадъци.

Повод за коментара му пред bTV стана поредният случай на разпространение на фалшиво масло в родната търговска мрежа, което се предлага на потребителите като оригинален германски продукт. Според историка присъствието на подобни стоки на пазара е необяснимо за съвременна европейска държава.

"Не мога да си обясня една държава, която иска по някакъв начин да функционира цивилизовано и европейски, да допуска на пазара едно до друго да стоят оригинал и имитация", заяви Стоянович. Той направи паралел с миналото, отбелязвайки, че дори в периоди на много по-голяма бедност е съществувал стремеж към регулация. "Дори и когато България живееше в пъти по-бедно, там също имаше млени кучета с къщичките барабар, но поне имаше сериозен опит държавата да контролира поне средното ниво на това, с което се храним", коментира историкът. Стоянович подчерта, че проблемът далеч не се изчерпва само с маслото, а обхваща целия спектър от млечни и месни продукти, като сиренето и колбасите.

Най-острата критика в изказването му бе насочена към мълчаливото съгласие между всички участници по веригата, което позволява на пазара да оцеляват продукти с минимално или никакво съдържание на реални хранителни вещества. "Това е сговор, клетва за мълчание между държавата, производителите и потребителите за това, че ние се храним до голяма степен с некачествени и дори смъртоносни неща. Не е възможно в едно сирене да има 10% продукт, а всичко останало да е космическо. Това е сговор на престъпността", заяви той.

Според него е по-добре да се признае реалният производствен капацитет, отколкото да се предлагат сурогати. Ама да се каже – ние можем да произвеждаме 20% истинско масло, добави Стоянович, като подчерта, че се храним по начина, по който мислим – с отпадъци.